СЪвети

Ранна диагностика на лакътна и тазобедрена дисплазия

Кога се извършва ранната диагностика за лакътна и тазобедрена дисплазия ?
- При навършване на 4 месечна възраст, кученцето може да бъде подложено на ранна диагностика.
Трябва ли домашния любимец да показва клинични признаци, за да го изследваме?
- Категорично не, целта на изследването е установяване на вероятността за развитие на тези заболявания, преди да е настъпила клинична изява.
Какво включва самото изследване?
- Подробен ортопедичен преглед, извършен по стандартизирана методика, рентгенови снимки в няколко проекции и оценяване на коксометрични показатели.
Трябва ли кучето да е под анестезия (упойка) ?
- Да, общата анестезия е задължителна, за да се постигне мускулна релаксация.
Кога трябва да се извършат рентгенови снимки, ако забележим клинични признаци?
- Възможно най-скоро, независимо от възрастта.
Защо да подлагам кучето си на ранна диагностична процедура ?
- За да се предвиди бъдещото развитие на тазобедрените и лакътните стави и вероятността за развитие на остеоартрит;
- За да се повлияе в ранен етап, на кучета с начални признаци на тазобедрена и лакътна дисплазия;
- За кучета страдащи от тазобедрена дисплазия, диагностицирани над 12 месечна възраст, често единствената индицирана хирургична интервенция е тоталното ставно протезиране (изкуствена става). При ранно доказване на заболяването могат да бъдат приложени слабо изнвазивни хирургични интервенции, които да променят биомеханиката на таза и да прекратят развитието на заболяването. Късно диагностицираната лакътна дисплазия най-често води до инвалидизиране, поради развитието на тежък остеоартрит.
- Все по-голям обем от научна информация, клинични изследвания и независими лаборатории потвърждават, че ранното изследване превъзхожда други диагностични методи, в способността му точно да предсказва развитието на остеоартрит.
- Собствениците на домашни любимци могат да получат оценка на риска, за развитие на лакътна и тазобедрена дисплазия и ако е необходимо да направят корекции в начина на хранене и отглеждане, или да предприемат ранни и слабоинвазивни хирургични процедури, за да повлиаят развитието на заболяването.

- Ранните оперативни методи за лечение, могат да бъдат извършени максимум до 12 месечна възраст (Ювенилна пубисна симфизиодеза - до 22 седмици от разждаето; двойна остеотомия на таза – до 8 месечна възраст, динамична остеотомия и остектомия на улната – до 12 месечна възраст и т.н.). Те са значително по слабоинвазивни и не на последно място – значително по-евтини от тоталното ставно протезиране.

С какво се различава ранното излседване за тазобедрена и лакътна дисплазия от останалите методи?
- Изследването е разработено и тествано по строг научен протокол и резултатите от тези проучвания са били и продължават да бъдат публикувани в рецензирани научни списания. Повече от едно десетилетие на изследвания и анализи са произвели аргументи в подкрепа на ефективността на метода. (Както при всички диагностични тестове, точност на ранното изследване не е 100%, но в директните сравнения, то е далеч по-добро от всички други налични диагностични методи). Никой друг метод, публикуван, или практикуван, няма подобна убедителна научна подкрепа.
Има ли разлика между ранното изследване за тазобедрена и лакътна дисплазия и изследване за получаване на официален сертификат?
- Изследването за получаване на официален сертификат се извършва над 12 (при някой породи над 15) месечна възраст и се изисква за включване в разплодна дейност. Целта на тази възрастова граница е завършването на разтеж, което дава обективна крайна оценка. Това не означава, че тазобедрена и лакътната дисплазия не може да се развият и да бъдат доказани под тази възраст. Подобна заблуда е причината голям брой кучета, да бъдат диагностицирани твърде късно, когато вече е налице развитието на остеоартрит.
Прилага ли се метода в световен мащаб ?
- Ранното изследване за тазобедрена и лакътна дисплазия се прилага от години в редица западноевропейски страни, както и в Щатите, където неколкократно е доказано предимството му пред стандартния метод на OFA. В някои държави вече се възприема като част от рутинната профилактика.
Какво трябва да знаем за парвовирозата
Парвовирозата по малките кученца е силно заразна болест, протичаща със симптоми на гастроентерит – повръщане, диария и дехиратация. Причинява се от вирус.
В нашата страна това е едно от най-често срещаните инфекциозни заболявания.
Причинител е Canine Parvovirus Type 2. Вирусът атакува гастроинтестиналния тракт и имунната система на кученцата, при новородените може да засегне сърцето.
Заболяването се предава чрез директен контакт със заразено куче и чрез фекалиите. Причинителят може да бъде пренесен механично с обувките, храната, съдовете за хранене, каишки и др. Вирусът е много устойчив във
външната среда – оцелява повече от година в изпражненията. При липса на лечение леталитетът надхвърля 90%.
Най-характерните признаци на заболяването са летаргия, липса на апетит, треска, повръщане, тежка диария с наличие на кръв в изпражненията. В острите случай, поради бъзро развиващата се дехидратация, смъртта настъпва за 2-3 дни.
Диагнозата се базира на характерните клинични признаци, извършения клиничен преглед и доказване на заболяването с лабораторен тест.
Лечението включва прилагане на флуидна терапия, медикаменти за овладяване на повръщането и диарията и предпазване от вторична инфекция. Кученцата които оцелеят през първите 4-5 дни, обикновено се възстановяват бързо – за около 1 семица при неусложнени случаи. Тежко болните, които развиват вторичен сепсис или други усложнения, изискват продължителна хоспитализация.
Най важният момент в профилактиката от парвовироза е ваксинацията. Извършва се трикратно ваксиниране на малкото кученце, последвано от реваксинация веднъж в годината. Първата ваксина се поставя на възраст 42 дни (6 седмици), следват вакцинации на 60-ти ден и 90-ти ден от раждането. Не трябва да се позволяват контакти с други кучета, докато не завърши ваксинационната схема на малкото кученеце. Препоръчително е извеждането навън да започне 10-14 дни след поставянето на 3-тата ваксина.
Когато при моя домашен любимец се налага оперативна намеса
Вашия любимец трябва да се оперира и ние разбираме Вашите страхове от оперативната намеса. В по-голямата си част те се дължат не на самата операция а на упойката.
Дали нашият любимец ще се събуди отново? Един боязлив въпрос,който често бива задаван при нас. Естествено всяка наркоза е свързана с определен риск, но при съвременните методи за анестезия /упойка/ той е доста нисък.
Чисто медицински ние можем да направим много за сигурността на пациента по време на упойка, като към това винаги са били насочени всички наши усилия. мониторВ това число се отнася добрата подготовка за упойка, която не се свежда само до гладуването на животинката преди операцията. Основния предварителен преглед с лабораторни изследвания, при рискови пациенти, евентуално допълнителни изследвания като рентген, ехограф, ЕКГ и т.н. ни помагат да преценим по-добре рисковете от упойката и да подберем по-правилно метода за упояване на пациента.
По време на наркозата ние стандартно използваме специални монитори за наблюдение на жизнените функции на Вашия любимец. Това са модерни апарати за контрол на кръвно налягане,на кислородното насищане на кръвта, на сърдечната и дихателна функция, които ни позволяват веднага да реагираме и на най-малките отклонения от нормата преди те да са прераснали в по-сериозен проблем.
Като вид анестезия ние използваме предимно инхалационната, която измежду всички видове наркози е най-щадящата и най-сигурната. В хуманната медицина тя отдавна се е превърнала в стандарт. В ежедневната си работа ние използваме машина за инхалационна анестезия на фирма Eickemeyer разработена специално за домашни любимци.
Освен това при възрастни пациенти ние се стремим да следим определени кръвни показатели след упойката като например нивата на урея и на креатинин, които ни позволяват да установим евент.постоперативна бъбречна недостатъчност и да вземем съответните мерки срещу нея.
За нас освен това е важно следоперативното обезболяване на пациента. Днес ние разполагаме с модерни медикаменти за обезболяване, които са способни да подтиснат и най-силните болки.
В заключение ние винаги се стремим да осъществим контролен преглед след наркозата, за да се убедим, че всичко с Вашия любимец е наред и всички евентуални странични ефекти са преодоляни.
10 лесни начина да научим кучето да се изхожда навън
Вие лесно можете да научите кучето да се изхожда/уринира и дефекира/на приемливо място чрез разпознаване на сигналите му, разбиране на инстинктите му, и възнаграждавайки го при правилно поведение.
1.Предотвратете нежеланото изхождане като не позволявате на кучето да се разхожда из цялата къща без надзор и чрез държане на кучето на ограничено място когато не можете да го наблюдавате постоянно.
2.Ако кучето ви души пода или обикаля наоколо, бързо но нежно го заведете до желаното място за изхождане.Най-добре не изчаквайте да се прояви това поведение.Извеждайте кучето редовно както е описано по-долу.
3.Хранете кучето с измерено количество храна по едно и също време всеки ден.Когато кучето се отдръпне или около 10 до 15 мин. след това, отстранете купичката.
4.Имайте предвид, че малките кученца инстинктивно желаят да се изхождат след ядене, пиене, игра ,почивка, сън, или след като са били затворени.Тези правила като цяло важат и при възрастните кучета.
5.Пет до 30 мин.след всяка от горепосочените дейности заведете кучето до желаното място за изхождане.
6.Използвайте специфични реплики, които кучето да асоциира с позволено изхождане.
7.Когато кучето започне да се изхожда, спокойно и тихо го похвалете.
8.Когато кучето се изходи, похвалете го ентусиазирано, погалете го, и го наградете незабавно с храна.Не изчаквайте докато тръгнете за вкъщи.Ако не иска да се изходи върнете го обратно вкъщи и го изведете отново след 15 мин.
9. Награждавайте го всеки път с похвали, но когато се учи давайте храна за награда.
10.Запомнете,че отговорността запредотвратяване на инциденти е ваша.Превенцията е ключа към успеха, но ако не успееете да предотвратите някое нежелано изхождане не се карайте на кучето,а почистете и дезодорирайте мястото.За да се предотвратят нежеланите изхождания вие трябва да знаете колко често вашето кученце трябва да се изхожда. Малките кученца/на 8 до 10 седмици/ се нуждаят от извеждане всеки 330 до 60 мин.
Бабезиоза при кучето
Babesia sp. са микроорганизми, които паразитират в еритроцитите (червениет кръвни клетки) и предизвикват силна анемия у гостоприемника. B. canis и B. Gibsoni са два от тези представители, които се срещат при кучето. Основен момент в разпространението на бабезиозата играят кърлежите.

Цикъл на развитие:
Кърлежите са преносителите на бабезиите. След като кърлежът се захване за кучето и проникне с устния си апарат през кожата в кръвоносен съд, инокулира трофозоиди(форми от развитието на бабезиите) в кръвния ток, които навлизат в еритроцитите(червени кръвни клетки), където продължават своето развитие. Когато нов кърлеж, който не е носител на бабезии се захване за такова куче заедно с кръвта, която поема при хранене, поема и бабезиите, които са в еритроцитите. В резултат на жизнената си дейност бабезиите предизвикват разрушаване на еритроцитите от където и произлиза най-важния симптом при това заболяване – остра анемия.

Клинични признаци:
Случаите на бабезиоза при кучето варират широко в своята тежест на протичане от свръх остро, шок, хемолитична криза и субклинично. Кучетата обикновенно демонстрират остра форма на бабезиоза, която се характеризира с някои основни прпизнаци като треска, обща слабост, побелели лигавици, депресия и тъмнокафяфа урина.
Ако сте установили, че вашето куче е ухапано от кърлеж, бъдете по-наблюдателни през следващите няколко дни. Обърнете внимание на поведениета на кучето, на цвета на урината и оглеждайте мукозните мембрани. Мукозни мембрани, това са лигавицата на устата(венците) и очната конюнктива. Като отворите устата на кучето или просто повдигнете устните(бузите) му ще можете лесно да разгледате лигавицата им и венците. Нормално те трябва да са розови и при натиск с пръст да побеляват, като след отпускане да възстановят розовия си цвят за по-малко от 2 секунди. При бабезиоза поради силната анемия дължаща се на големи брой разрушени еритроцити, лигавиците, венците и очните конюнктиви често са порцеланово бели. Натиска върху венците и лигавицата на устните(бузите) не променят техния цвят( той е константно бял).
Няколко дни след появилата се анемия може да се наблюдава и жълтеница. Тя лесно се установява като разтворите широко клепачите на кучето, така че да се види “бялото” на окото. В тези случаи то е с жълт цвят.
Жълтеницата се дължи на пигмента, който се образува в черния дроб в резултата на преработката на разрушениете червени кръвни клетки.
Основния механизъм на патогенното действие на бабезиите е разрушаването на червениет кръвни клетки и последващата от това хипоксия на тъканите (недостиг на кислород). Всичко тава води до сериодни увреждания на чернишя дроб, бъбреци, далак, сърце, бели дробове и нервната система.
В обобщение бихме казали: Ако няколко дни след като сте установили, че вашето куче е било ухапано от кърлеж наблюдавате:

залежаване и отказване от храна
бърза умора
тъмно-кафяв цвят на урината
учестено дишане
побелели венци и очни конюнктиви или пожълтяване
можете да се усъмните за бабезиоза и трябва незабавно да потърсите лекарска помощ.
Лечение:

Лечението е успешно, ако е проведено своевременно. Има специфични препарати за борба с бабезиозата, но трябва да се приложат в по-ранните стадии на болестта.
Кучетата преболедували от бабезиоза не бива да стават донори на кръв, тъй като остават носители и могат да предизвикат заболяване на реципиента.
Бяс
Бесът е остра контагиозна болест, която засяга всички бозайници, включително човека и почти винаги завършваща със смърт. Известни са две форми на заболяването, които се причиняват от два серотипа на вируса : ‘буен бяс’ – разпространяващ се чрез хищниците и ‘паралитичен бяс’ – разпространяващ се чрез кръвосмучесщите прилепи.
Вирусът на бесът е известен със своята невротропност – да се локализира изключително в клетките на главният и гръбначният мозък, където образува характерните за него телца на Негри. Освен в нервните клетки вирусът се открива и в слюнчените жлези, в някои вътрешни органи и рядко в кръвта и млякото.
Предавнето на болестта е изключително чрез хапане или директно замърсяване на рана със слюнка, поради което тя е разпространена основно сред хищниците, като болните животни отделят вируса чрез слюнката си още преди да са показали клиничните признаци. С най-висока чувствителност към заболяването се нареждат вълкът, лисицата, чакалът, невестулката и послката мишка.При представителите от сем. Котки е възможно предването на заболяването чрез одраскване. Тревопасните животни трудно предават заразата, тъй като за тях са неприсъщи хапането, олигавянето и драскането. Вирусът на бесът не може да премине през здрава кожа, но може през здрава лигавица. Пероралното заразяване/ чрез храната или млякото/, както и трансплацентарното са изключителна рядкост.
За по-лесното разпространение на болестта благоприятстват упаванията в богато инервирани области/ около пръстите, главата, шията/. За предаването на вирусът има и определен сезонен характер, свързан с размножителната миграция на съответният вид хищник. Инкубационнията период е в зависимост от количеството’вкаран’ вирус, както и от близостта на раната до централната нервна система. В най-общите случаи той е между 2 седмици и 3 месеца.
При животните бесът протича обикновено в две форми/ буен и тих/.

Буен бяс – характерни за него са три стадия: начален - продължаващ 1-3 дни, животното е с променливо настроение, халюцинации, има силен сърбеж в мястото на ухапване, силно слюнкоотделяне и промени в гласа, почти постоянна ерекция, извратен апетит; възбуден - продължаващ 3-4 дни, животното се стреми да тича и хапе безразборно, но не лае, невъзможност да преглъща храна, увисване на долната челюст и опашката; паралитичен - продължаващ 1-3 дни, прогресираща парализа засягаща всички мускулни групи, като последни са дихателните и животното умира от задушаване.

Тих бяс – при него липсва възбудният стадий.
При човека заболяването протича за около 5 дни. Характерна клиника е оток и сърбеж около раната, емоционална нестабилност, страх от смъртта, дразнене от шум и др. Смъртта настъпва следствие парализа на дихателната мускулатура. При съмнение за бяс терапията трябва да започне незабавно с противобесни серуми или ваксини, както и мястото на ухапване да се остави свободно да изтича кръвта и след което да се дезинфекцира с йодна тинктура или калиев перманганат. За съжаление при животните диагнозата се поставя най-често пост мортем.
Каква е профилактиката срещу тази опасна, коварна зооноза – първо това са задължителните ежегодни ваксинации срещу болестта на всички месоядни домашни животни! Съмнителните за бяс животни не се лекуват, а подлежат на евтаназия – това се отнася както за домашните любимци, така и за селскосопанските животни.
Важни ли са ваксините и кога да се поставят?
Ваксините са изключително важни за Вашия домашен любимец. Заболяванията срещу които се поставят са или нелечими, или много трудно лечими. Ваксината е най-ефикасния, а в някои случаи и единствения начин да го предпазим от тях. Дори от гледна точка на цената е много по-разумно да не спестим от ваксина, а от скъпо струващото лечение.
Ето и по-подробна информация за тях:
Ваксините са изключително важни за домашният Ви любимец, особенно когато е оше бебе. За да расте здраво и щастливо животно е необходимо да го предпазите от някои инфекциозни заболявания чрез поставяне на ваксина още от съвсем ранна възраст. Заболяванията, срещу които се поставят ваксини са или нелечими или много трудно лечими. След раждането малките получават антитела от майка си, чрез коластрата, които представляват техния пасивен имунитет.Постепенно този имунитет отслабва и е необходимо да се стимулира организма на животното да изгради стабилен и продължителен имунитет срещу опасните за него болести.

Това са най- важните инфекциозни заболявания, срещу които е задължително да ваксинирате домашния си любимец:
При кучето:

Гана (Кучешка чума) - остро контагиозно вирусно заболяване, проявяващо се с група от симптоми, при които изпъкват на преден план треската, катарално възпаление на лигавиците( очни изтечения, диария ), кожни изриви и нервни признаци( депресия, некоординирани движения, неволна дефекация). Заразяването става по алиментарен( чрез храна )и аерогенен път. Гана (Кучешка чума) - остро контагиозно вирусно заболяване, проявяващо се с група от симптоми, при които изпъкват на преден план треската, катарално възпаление на лигавиците( очни изтечения, диария ), кожни изриви и нервни признаци( депресия, некоординирани движения, неволна дефекация). Заразяването става по алиментарен( чрез храна )и аерогенен път.

Инфекциозен хепатит - вирусно заболяване,особенно опасно за малки кученца до 3 мес. възраст, при които завършва летално. Протича с високостепенна треска 41° С, болестни прояви в областта на гърлото( тонзилит ), едностранно или двустранно възпаление на очите, повръщане на стомашно съдържание заедно с жлъчка, дихателната и нервната системи. Болестта се предава от заразени животни чрез всички секрети и екскрети( фекалии, урина, слюнка и др. )

Парвовирусен гастроентерит (Парвовироза) - широко разпространено инфекциозно заболяване предимно при младите кучета. Проявява се с висока температура през първите 2-3 дни, повръщане, диария (примесена с кръв), болезненост на корема, развитие на миокардит.Заразяването става от болни животни чрез повърнатото съдържание и диаричните фекалии.

Параинфлуенца - засяга респираторния тракт

Лептоспироза - болест по различни бозайници, включително и човека, която при характерните си случаи протича след кратковременна треска при нормална или ниска температура с остра бъбречна недостатъчност, отслабване (анорексия), летаргия, депресия, повръщане, жълтеница, повишено отделяне на урина(полиурия), повишена жажда(полидипсия), жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата. Лечението е трудно, а заразоизлъчвателството е дълго. Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и основно с урината.инфекцията се предава по алиментарен път- вода замърсена с уринаили други заразени секрети.

Бяс- една от най- ужасяващите зоонози за човека. Това е остра контагиозна болест.Характеризира се с промени в поведението, нервна възбуда и паралитични явления. При кучето има три форми: буен, тих и атипично протичащ бяс.Най- често се среща буйния бяс.Основният начин за предаване на болестта са ухапването или директно замърсяване със слюнка. Клинично се наблюдава променливо поведение, сърбежи в областта на ухапването, извратен апетит, затруднения в гълтането и в последствие- слюнотечение,парализа на ларинкса и промяна на гласа. С напредване на болестта погледът изглежда изплашен, слабо е увиснала долната челюст, паралитични промени засягат дъвкателните и дихателните мускули.смъртта настъпва в следствие на задушаване.Лечение при кучето няма, а при човек се прилага противобесен серум и то в началото на заболяването. Профилактиката е само чрез ваксина за кучето.

При котката:
Котешки вирусен ринотрахеит- инфекциозно заболяване, което засяга лигавицата на горните дихателни пътища съпроводено е с треска и отпадналост. Възприемчиви за животни от всички възрасти, но най-чувствителни са младите. Вируса се отделя от болни котки чрез изтеченията от носа и устата. Клинично се наблюдава треска, отпадналост, липса на апетит, слузести изтечения от устата и носа, зачервяване и отичане на очите, носната лигавица и разязвяване на езика. Лечението е сложно и смъртността при младите е висока. Най- добра е имунопрофилактиката в ранна възраст.

Вирусна хрема (Калицивироза)- остра вирусна инфекция, протичаща с ринит, конюнктивит, стоматит, бронхопневмония с кашлица и задух, по езика и устата има мехурчета, които преминават в язви, остър артрит.

Панлевкопения (Чума по котките)- силно прилепчиво и протичащо с висока смъртност (60-90%) заболяване, което протича с повръщане, водниста диария, треска до 42°С, обилни гнойни изтечения от носа и устата, намалено количество на левкоцити в кръвта, аборти при бременни животни, мъртви раждания и мумификации.

Хламидиоза по котките- причинителите са по-малки от бактериите. Приличат на вирусите, тъй като се размножават вътреклетъчно и са енергиино зависими от тях, а се различават по това че са чувствителни към антибиотици. Мястото за развитие на агентите е конюнктивата, а начина на предаване е чрез пряк контакт от болни животни чрез заразения очен и носен секрет. Малките котенца се заразяват най-често по време на раждането от мукозата на родилния тракт, ретроградно през назолакрималния канал.Клинично се наблюдават изтечения от очите и спазъм на клепачите, конюнктивата е зачервена и отекла. Често заболяването възниква внезапно под действието на стресови фактори и при възрастни котки. Лечението приложено навреме е успешно с подходяща антибиотична терапия. Ваксинацията ги предпазва от заболяване или значително подтиска острата фаза на инфекцията.

Ваксината е най-ефикасния, а и в някои случаи и единствения начин за предпазване от тези инфекциозни заболявания. Дори от гледна точка на цената е много по разумно да не пестим от ваксина, а от скъпоструващо лечение.Съществуват различни фирми за ветеринарни лекарства, които предлагат ваксини за кучета и котки - MERIAL, Intervet, VIRBAC, Fort Dodge, Pfizer и др. Основните схеми за ваксинаци са:

За кучета
1-ва ваксина - 45-50 дневна възраст
2-ра ваксина - 8-9 седмична възраст
3-та ваксина - 12 седмична възраст

За котки
1-ва ваксина - 7-8 седмична възраст
2-ра ваксина - 12 седмична възраст

Старайте се да спазвате възрастта, за да се застъпва времето на придобития имунитет. Ако е пропусната някоя ваксина, схемата се променя. Ваксинират се само здрави животни.Отговорността за здравето на любимецът Ви е изцяло Ваша - погрижете се !!!
Взех си куче / коте – с какво и как да ги храня?
Изискванията към храната на домашните животни – особено при подрастващите кучета и котки са различни, но все пак има общ принцип който трябва да се спазва - че тези животни в природата са хищници. Въпреки че много от тях с удоволствие опитват нашите салати и десерти, месоядните животни за разлика от хората имат нужда от различен процент протеин в храната. Този процент е най-висок при подрастващите и като правило дори по-висок при котките, които са по-строгите хищници. Подбирайки храна от собствената си трапеза е трудно да балансираме правилно съставките, така че да постигнем правилното съотношение между протеини, мазнини и въглехидрати. Затова и практично, и правилно е да храним домашните си любимци с готовата суха гранулирана или консервирана храна, предвидена специално за кучета и котки.

В зоомагазините и дори в супермаркетите се предлага изключително голямо разнообразие от храни и лакомства, които варират по качество. За съжаление често избирайки по-евтината храна обаче, избираме и по-некачествената. За да установите кой е най-подходящия вид храна точно за вашия любимец се посъветвайте със служителите, които работят там или с ветеринарния си лекар. Тук е и едно от основните предимства на зоомагазините. Като специализирани магазини там получавате изчерпателна информация и съвети. Ето няколко от тях:

Подрастващите кученца трябва да приемат храна 3 - 4 пъти дневно – по 4 пъти от 45 до 90 ден, по 3 пъти от 3м. до 6м. след което е правилно да разделяте дневната им дажба на два приема. Животното винаги трябва да има достъп до прясна вода.

Самото хранене не бива да е точно преди разходка, а след нея.

Животните са поддатливи на изкушението да си хапват сладки и мазни неща, които не са полезни нито за фигурата нито за здравето им. Храната разбира се трябва да съдържа процент мазнини, но когато предлагате парченце кашкавал /30 гр./ на 10 кг. си кокер шпаньол, помислете съотнесено към вашето тегло /например 70 кг./ какво би било да похапвате по 200 – 300 гр. кашкавал 2 – 3 пъти на ден!? За да е по-сложно, някои кучета упорито отказват готова храна – особено ако от малки са свикнали да получават домашно сготвена. Изхода е пак да готвите, но специално за животното си – варено месо или вътрешни органи / бял дроб, далак, сърца и т.н./ заедно с ориз като въглехидратна съставка. Може да добавяте твърдо сварени яйца, обезсолена извара или кисело мляко, но не и хляб. Хлябът не е подходяща храна. Той не се усвоява и дава само обем, което при едно растящо куче ще доведе до голям корем и слаба мускулатура.

Котките се нуждаят от по-голямо количество протеин в храната / над 30% / в сравнение с кучетата, особено растящите котки. Тяхната храна трябва да има и различен състав – да е по-богата на някои амино-киселини например. Ето защо за тях е дори още по-важно да поемат специализирана, фабрична храна вместо домашна.

Колкото до навиците им – някои котки се хранят едва 2 пъти на ден, но повечето предпочитат да имат винаги пълна купичка, от която да хапват по малко 10-15 пъти на ден. Ако котето не е много лакомо втория вариант е препоръчителен.

Някои стопани хранят малкото, активно растящо коте само със месо. Ако Вие сте от тях – обърнете се към ветеринарния си лекар за съвет какво да добавяте към диетата. Храненето само с месо може да доведе до заболяването хиперпаратиреоидизъм, свързано с ниското ниво на калций в месото. И един от най-важните съвети - храната на кучето и котето не трябва да съдържа кости! Нашата клиника се бори ежедневно с дълбоко вкорененото схващане, че това е нормално. Няма хищник в природата, който да изяжда костите! Дори вечно гладните африкански хищници оставят костите на жертвите си непокътнати. Кучето изяжда костите само защото му миришат на месо. Те не съдържат никакви хранителни вещества – изградени са предимно от минерали. Костите приети с храната не са източник на калций и противно на общоприетото схващане не помагат за намаляване на зъбната плака или за отстраняването на секрета от аналните жлези. Костите причиняват гастроентерити и констипация, и представляват големия процент от чуждите тела, които се налага да се отстраняват оперативно.
Глисти и тении – за кого са опасни. Правилното обезпаразитяване
Вътрешните паразити са проблем както за домашния любимец, така и за собственика му. При кучето и котката това са най-често плоски и кръгли червеи /тении и глисти/, които живеят в стомаха и червата.

Те дразнят лигавицата пряко, създават "входна врата" за инфекция, а при по-малки животни водят дори до запушване на червата. Проблемите свързани със здравето вследствие опаразитяване са големи - и при любимеца и при собственика, а предпазването от тях - много лесно. Ето защо сме се опитали да систематизираме от една страна проблема и от друга правилните мерки за предотвратяването му:

Най-голям обществен проблем за хората създава кучешката тения (Ехинококова тения). Тя е дълга около 4-5 мм. и чрез близане на козината се разпространява по цялото тяло на кучето. Така при игра с домашния любимец може лесно да бъде погълната от стопаните без да се забележи. Ако това се случи тези яйца попадат в организма на човек и се стига до образуване на ехиникокови мехури в черния дроб, белият дроб и мозъка.

Вашето куче обаче може да се разболее от ехинококоза само акo консумира сурови вътрешни органи, затова никога не го хранете със сурови субпродукти и спазвайте добра хигиена.

При хората се среща заболяването пълзящ обрив причинявано от ларва на глист (Анкилостом), чийто източник отново е кучето . То се проявява със сърбеж по кожата в областа на ходилата и подутини . Всички противопаразитни таблетки действат срещу тези паразити .

Хората не са краен гостоприемник за глистите и ларвите не се развиват до възрастни, но пробиват чревната стена и стигат до черния дроб, белият дроб и кожата. Паразитите могат да предизвикат заболяване с коремни болки, кашлица, затруднено дишане, кожен сърбеж и обрив.

При кучето и котката глистите предизвикват повръщане, диария и отслабване. Р

азвитието на всички тези паразити включва сложни цикли на развитие в които човека е междинен гостоприемник . Продължителноста на този цикъл е 3 - 4 седмици и затова е важно ежемесечното обезпаразитяване на домашните любимци с комбинирани препарати срещу глисти и тении. Само редовното прилагане на противопаразитни таблетки може да гарантира, че кучето или котката ви не отделят яйца на паразити, които са опасни за нас.

Огромно количество яйца се отделят в околната среда от малките кученца затова те трябва да бъдат обезпаразитявани още на двуседмична възраст. При наличие на паразити в изпражненията обезпаразитяването се повтаря след 14 дни.

Правилно е всеки собственик да привикне кученцето или котето си да приема таблетки. Това става чрез леко отваряне на устата и поставяне на таблетката в основата на езика, устата се затваря и се изчаква таблетката да се преглътне .

В зависимост от спектъра паразити срещу които действат, фирмата производител и качеството си, има по-скъпи и по-евтини препарати на пазара. За точния избор - спрямо големината на животното и качеството което търсите - се посъветвайте с нашите лекари и консултант-продавачи.
Грижи за вашето бременно куче
Ако вашето женско куче се храни с добре балансирана диета, тя няма да се нуждае от някаква допълнителна храна през първите пет седмици на бременността. В утробата, по-голяма част от растежа на развиващите се кутрета настъпва през последните четири седмици на бременността. Следователно, вие трябва да започнете да увеличавате дневната дажба на женското куче с около 15% всяка седмица след настъпването на петата седмица. Към момента, когато женското куче трябва да роди, то може да изяжда с 50 % повече храна от обикновено. Ако тя загуби апетита си през последните седем до десет дни, насърчавайте я да се храни. Вашият ветеринарен лекар може да предпише специална концентрирана диета, която трябва да давате като няколко малки яденета. Може да е трудно за женското куче да поема големи обеми храна поради натиска, който оказват малките кученца върху стомаха й.

Последните няколко дни преди раждането много женски кучета губят интерес към храната. Денят преди да роди, нейната ректална температура може значително да се понижи и тя може да започне да се оглежда за място, където да роди. Добра идея е да й осигурите удобно място по-рано по време на бременността, така че тя да свикне с него и да пожелае да роди там.

Веднага след като започне да храни малките си новородени кученца, нуждата от калории за вашето женско куче ще нараснат много. До третата – четвъртата седмица на лактация, тя може да се нуждае от до четири пъти повече храна. Давайте й храната на няколко яденета и се уверете, че храната е лесно достижима от нея през цялото време, занесете храната при нея, така че тя да не трябва да оставя кученцата. Помнете, че е много важно за нея да се храни с висококачествена храна, така че да може да изхранва бързорастящите си кученца. Ако вие я храните с добре балансирана диета, тя не трябва да бъде хранена отделно с витаминни и минерални добавки. Важно е тя да има достъп до прясна, чиста вода през цялото време
Грижи за малките котенца
В първите няколко седмици на живота им котенцата се хранят само с мляко от тяхната майка, но на възраст около 4 седмици те започват да ядат и от нейната храна.От тази възраст вие можете да започнете постепено да ги отбивате. Котешки млекозаместител, или консервирана храна, или овлажнена суха храна може да се дава на котетата в плитки съдове. Котката може да продължи да кърми и чисти котетата и до 6 – 7 седмична възраст и повече, но вие трябва да задоволявате 80 – 90% от тяхните потребности.

Около 8 седмици след раждането котетата са готови да напуснат майките си. Докато котетата станат на една година вие можете да им давате да ядaт на воля. За разлика от кучетата, котетата не са склонни да преяждат и те нямат костно-ставните проблеми на кученцата със свръхтегло. Ако вие храните подходящо вашето коте, на 6 месеца то би трябвало да достигне 75% от теглото, характерно за възрастна котка от същата порода. Добре е растящите котета да бъдат хранени по няколко пъти на ден или да се оставя суха храна на разположение през целия ден. По всяко време да имат прясна вода за пиене. Когато котето порасне, хранене с мляко може да причини диария.
Грижи за бременната котка
Бременността на котката трае около 63 дни. За норма се счита интервалът между 59-70 дни. Котката се съвокуплява някоко дни. Срокът на бременността се смята от първото чифтосване. През първия месец е трудно да се определи дали котката ви е бременна. Едва след третата седмица бозките набъбват и стават розови. От началото на втория месец на бременността вече коремът на котката се уголемява, става заоблен, животното става по-бавно и лениво и много спи.

Бременната котка не се нуждае от специални грижи. Умереното физическо натоварване е полезно за поддържането на мускулния тонус. Трябва да ограничавате обаче котката от подскоци на и от високи предмети. В последните седмици на бременността поради изместване на центъра на тежестта тя става малко непохватна и може да подскочи неловко и даже да падне.

През последната седмица от бременността не се препоръчва да вземате котката в ръце. Това е времето, когато трябва да се устрои леговището й, където ще роди и отгледа котенцата си. Подходящ за целта е голям картонен кашон с отвор, през който да минава котката. Кашонът е удобен, защото през горната му част ще можете да наблюдавате раждането и да сменяте постелката на котенцата. Така приготвеното леговище трябва да поставите на топло и защитено от течение място. Наблюдавайки поведението на котката, ще забележите предстоящото раждане. Преди самото раждане котката става много ласкава, ще ходи след вас, ще се търка в краката ви и ще ви моли да я вземете на ръце. Болшинството домашни котки обичат, когато по време на раждането стопанинът е до тях, особено ако раждат за първи път.

Обикновено котката ражда без усложнения. Тя ражда котенцето, сама разкъсва плацентата, прегризва пъпната връв и го облизва, като вие само трябва да я наблюдавате. Ако котенцето се е родило, а котката е объркана и не знае какво да прави с него или не му обръща внимание, вие трябва да го вземете с чисти ръце, да го освободите от плацентата, да скъсате пъпната връв и с нежна салфетка да почистите слузта от нослето и устата му.

След това то започва тихо да писука, като по този начин изведнъж привлича вниманието на майка си и тя започва енергично да го облизва и да го подбутва.

Ако раждането протече без усложнения, то всичко приключва за 4-5 часа. Понякога то може да трае до 24 часа. Ако раждането продължи над едно денонощие, то това вече е патология и трябва възможно най-скоро да се обърнете към ветеринарен лекар.
Дали да кастрирам домашния си любимец?
Много често клиентите на нашата клиника задават въпроса: Необходимо ли е да се кастрират животните и ако да , защо?
Обобщено, това което ние препоръчваме е следното: ранна кастрация на женските животни, това означава преди първото разгонване ( около 6-тия месец), ако разбира се животното няма да се използва за разплод. При мъжките животни кастрацията е по скоро въпрос на избор, в зависимост от животното и индивидуланите му особености (котараци, които маркират, агресивни кучета).
Отговорът на въпроса "Защо?" е малко по дълъг:
Когато става въпрос за ранна кастрация на женско животно (оварихистеректомия при куче или котка), трябва да се изтъкнат редица предимства, заради които си струва извършването на тази операция. Ето кратко обобщение:
1) По добре е за животното От медицинска гледна точка кастрираните женски животни живеят по- дълго и са по-здрави, защото се избягват редица заболявания , свързани с функцията на половите жлези.

Ранната кастрация може да предпази или намали риска от следните заболявания:
1.тумори на млечните жлези
2. тумори на матката и яйчниците
3. пиометра
4. диабет
5.хормонално свързани анемии
6. псевдо бременност
7. хормонални кожни заболявания
8. нежелано поведение (агресия и др).
Държим да подчертаем , че ранната кастрация, преди първото разгонване, води до незначителен риск (около 0,5 % при кастрираните животни) за развитие на тумори на млечната жлеза. Само при едно разгонване риска се увеличава на 23%, или 40 пъти!!! Причината са високите нива естрогени, които се отделят по време на разгонване (еструс). А само след третото разгонване риска си остава около 32%, независимо дали ще се извърши кастрация. Това са статистически данни , но за съжаление те отговарят на действителността - едни от честите операции , извършвани в нашата клиника са имено такива по отстраняване на тумори на млечната жлеза.
Хирургичното премахване не винаги решава проблема- 90 % от туморите при котките и 60 % при кучетата са злокачествени и могат да дадат фатални метастази в жизненоважни органи.

Друго често заболявне при възрастните некастрирани женски животни е пиометрата (гнойно възпаление на матката). Това хормонално заболяване е животозастрашаващо и изисква спешно хирургично лечение. За съжаление в нашата клиника изключително често се налага да извършваме оварихистректомия поради пиометра, като често състоянието на пациентите е тежко и има опасност за живота, поради септичното състояние. С кастрация се премахва риска от това заболяване.

От друга страна е важно да се подчертае, че еднократното заплождане и раждане няма НИКАКЪВ положителен ефект за здравето на майката, противно на мнението на много стопани!

Въпросът не е просто- "да я оставим да има малки", здравето на женското животно може да е изложено на по- голям риск по време на бремеността и едно трудно раждане , отколкото по време на една рутинна кастрация!
2) По-добре е за вас.
Стопаните на некастрираните животни трябва да са готови за следните неприятни моменти- женските кучки отделят кървави изтечения от вулвата в продължение на 2-3 седмици или по дълго, това може да е свързано със сериозно чистене. По време на разгонването са възможни промени в поведението-агресивност, търсене на мъжки, възможно е животното ви да избяга. Трябва да се има в предвид риска от нежелана бременност и трудностите свързани с възпрепятстването и.
За собствениците на кастрирани животни има данъчни облекчения.

3)По- добре е по отношение намаляване популацията на бездомните животни по улиците. Една некастрирана женска котка и поколенията и могат да се умножат до 420 000 за седем години!!!!
Относно кастрацията на мъжките животни, тя не винаги се извършва поради медицински предписания
Най- често се кастрират мъжки котараци, заради уринирането на всевъзможни места (половото обусловено поведение), желание за "странстване" и търсене на женски котки, това често включва и падане от високи етажи!
Кастрацията предотвратява битките с други котараци, и доста други травми, свързани с търсенето на женски. Също така кастрираните котараци много често са по- спокойни и рядко стопаните имат проблем с котешка агресия.

Най- рядко в клиниката се срещаме със стопани , желаещи да кастрираме техните мъжки кучета. Все пак и при тях , чрез кастрацията могат да се избегнат някои заболявания:
1.намалява се риска от простатни заболявания
2. перинеални хернии
3. пери-анални аденоми
4. хормонални кожни лезии
5. тестикуларни тумори
6. нежелано поведение- агресия Малко е вероятно кучето ви да има силен стремеж към скитане, маркиране на територия.
Дирофилариоза
Дирофилариозата е широко разпространено заболяване в световен мащаб и представлява паразитоза на пулмоналните артерии и дясното предсърдие и камера на сърцето на кучето, котката, вълка, видрата, лисицата и понякога на човека.

Причинител: най-често - нематода Dirofilaria immitis. На дължина мъжките екземпляри достигат до около 18 см, а женските до около 30 см. По-рядко се установява нематода Dirofilaria repens.

Разпространява се от комари, в които се развиват ранните ларвни стадии.

От резервоарният гостоприемник /заразено куче,коте...т.н./,чрез кръвосмучене комарът поема ларвите на паразита. В него те претърпяват няколко метаморфози/развиват се/ и при следващо кръвосмучене комарът инокулира ларвите и заразява животното.

Цикълът на развитие е около 100 дни- това е времето през което ларвите се превръщат във възрастен паразит, който се 'загнездва' в пулмоналните артерии и сърцето.

Най-често заболяват кучета, живеещи в близост до водоизточници, по дворове, ловни и служебни. За разпространението благоприятства влагата и високите летни температури.

Заболяването трудно се диагностицира, обикновено късно, когато животните покажат признаци на сърдечна недостатъчност.

За наша радост вече и у нас има тестове за ранна диагностика на дирофилариозата, както и препарати за профилактика.
Затлъстяването
Затлъстяването е често срещано нарушение свързано предимно с храненето при кучетата и котките. Изразява се в прекомерното натрупване на телесни мазнини и свързаните с това здравословни проблеми. Затлъстяването се наблюдава при около 20-30% от домашно отглежданите кучета и котки. Фактори на затлъстяването

Животните - Обездвижването е основния рисков фактор както за кучетата така и за котките. Риска от затластяване се увеличава с възрастта, а също така след кастрация. Има породи, които са предразположени към затлъстяване (Лабрадор, Керн териер, Кокер спаниол, Шелти, Басет, Бигъл, Коли). При котките по-предразположени са нечистопородните животни. Женските кучета и котараците по-често затлъстяват.

Диетата - За кучета най-рискова е храната, която остава от нашата трапеза. Храните богати на много мазнини са основна причина за затластяването при котките.

Стопаните - Много често стопаните нямат никакви познания относно храненето и несъзнателно стават причина за затлъстяването на своите любимци. Чувствайки домашния любимец като част от семейството стопаните не го лишават никога когато си поиска от любимата храна. Честото поощряване с храни, които са доста вкусни и калорични също може да се окаже причина за затлъстяване.

Защо затлъстяването е опасно?

Домашните любимци с наднормено тегло боледуват по-често и са с по-кратка продължителност на живота от тези с умерено тегло. Затлъстяването лишава домашните любимци от удоволствието пълно да се наслаждават на живота, а техните стопани да се наслаждават на тяхната компания. Затлъстяването може да влоши или да повиши риска от :

Рак
Артрити, дисплазии на тазобедрените стави, дископатии
Белодробни заболявания
Чернодробни заболявания
Сърдечни заболявания
Диабет
Запек, панкреатит
Риск при операции и анестезии
Непоносимост към по-високи температури
Кожни болести
Чувствителност към инфекциозни заболявания
Бърза умора

Кое причинява затлъстяването?

Затлъстяването е причинено от приемането на много повече калории с храната отколкото е необходимо, а също така и на повече храна като обем съчетано с ограничено движение. Домашните любимци, които се хранят с отпадъци от нашата трапеза или с домашно приготвена храна са по-предразположени към затлъстяване от тези, които се хранят с комерсиални балансирани храни. Прекомерно хранените подрастващи животни често затлъстяват след приключване на растежа, защото в този период при неправилно хранене броя на мастните клетки се увеличава изключително много. След приключване на растежа, мастните клетки почти не се мултиплицират, но вместо това те могат многократно да увеличат размерите си. Първичния ефект от намаляване на телесното тегло е именно намаляване предимно размера на мастните клетки, а не на броя им. Затова тези кученца и котенца, които имат наднормено тегло по време на растежа ще бъдат по-предразположени към затлъстяване. Има и някои заболянания, които могат да са причина за затлъстяване, но те не са обект на тази статия.

С наднормено тегло ли е моят домашен любимец?

Ако вашият домашен любимец е с тегло над 15% повече от оптималното тегло за възраста и породата си това означава, че той е с наднормено тегло, а ако е с 40% над нормата вече се говори за затластяване. Ако не знаете оптимално тегло за породата и възраста на вашия любимец, количеството на подкожната тъкан по ребрената стена е показател за изследване на това състояние. Прекарайте длан върху гръдния кош и, ако усетите ребрата това означава, че вашия любимец е в норма по отношение на теглото. Ако за да напипате ребрата е необходимо някакво усилие от ваша страна то означава, че животното е с наднормено тегло, а в случаите когато не е възможно да се напипат ребрата е показател, че домашния ви любимец е застрашително затлъстяло.

Как да се контролира затлъстяването? Преди да започнете диета намаляваща теглото, заведете вашия любимец на профилактичен преглед при ветеринарен лекар за да изключи случаите, при които се касае за заболявания наподобяващи затлъстяване. Консултирайте се с вашия ветеринарен лекар относно диетата, която ще се назначи и времето, което ще е необходимо за редуциране на теглото. Вашия любимец ще трябва да смъква около 3% от теглото си седмично. От 8 до 12 седмици са необходими за сериозно затлъстелите животни да постигнат идеалното тегло. Вашият ветеринарен лекар ще иска през определени интервали по време на диетата и след нея да преглежда и претегля вашия питомник. Контрола на наднорменото тегло включва:

Намаляване на висококалоричните храни и хранене с храни богати на сурови влакнини ( използвайте комерсиални храни за намаляване на теглото)
Не пускайте животното в стаята където се съхранява или приготвя храната
Не хранете затлъстелите животни заедно с други домашни любимци
Не хранете с други храни или количества освен с тези уточнени с вашия ветеринарен лекар
Натоварвайте физически животното редовно и равномерно
Защо се поставя микрочип?
Поставянето на микрочип от ветеринарният лекар е необходима, а по нашето законодателство и задължителна манипулация. Микрочипът представлява малка колкото оризово зърно капсула, която се имплантира подкожно в областта на врата.
За съжаление най-честото схващане, че куче или котка маркирани с микрочип могат да се проследят като с GPS и при загуба или кражба да бъдат намерени, е невярно. Микрочипа веднъж имплантиран остава подкожно на мястото на апликацията за цял живот, но сигнала който излъчва е съвсем слаб и може да се засече със специален четец поставен съвсем близко до врата на вашия любимец. Въпреки това поставянето на чип е препоръчително, защото това е единствения начин еднозначно да се установи, че това е именно Вашият домашен любимец в случай на спор или при пътуване в чужбина. Това става като се сравни уникалния номер, който четеца разчита със поставения от лекар в паспорта идентичен с него стикер. Всеки микрочип е в комплект с 8 или 10 уникални, идентични баркода, един от които се залепва в паспорта на любимеца от ветеринарния му лекар в момента на маркиране, а останалите се пазят от собственика - в случай на загуба на паспорта, за издаване на пътни листа при пътуване в държави, които ги изискват, за родословни свидетелства, грамоти и т.н.
Самото поставяне на микрочип е бърза и безболезнена процедура, която може да бъде направена във всеки един момент от живота на кучето или котето. Ние препоръчваме това да стане при една от първите ваксини, заедно с издаването на международен паспорт. Микрочипът е поставен в лумена на иглата на специална спринцовка, буталото на която го избутва подкожно в момента на апликация. Пациента усеща единствено боцването на кожата, а малките животни или тези от по-чуствителни породи /чихуахуа, мопс, йоркширски териер/ не усещат дори и това тъй като се поставя и локален анестетик на мястото на убождането.
По стандарт микрочиповете се поставят от лявата страна на врата и не се очаква да мигрират, т.е. когато отидете за поредната ваксина Вашият ветеринарен лекар ще потърси с четеца над кожата отляво на врата сигнала и ако той съвпада с номера в паспорта ще продължи с манипулацията. Това е единствения начин еднозначно да удостоверим че представения ни паспорт със
Значението на кръвните изследвания на Вашия домашен любимец
Кръвните изследвания ни помагат да определим точно,сигурно и бързо причините за заболяването и ни позволяват да проследяваме напредъка в хода на лечението.Маркирането на което и да е квадратче показва значителни отклонения в кръвните изследвания на Вашия любимец.Ако имате въпроси моля попитайте някой от членовете на екипа.Ние желаем да разберете нашите предписания и да бъдете наши партньори в грижите за животното.

Пълна кръвна картина /CBC/

Най-честият кръвен тест CBC дава информация за състоянието на хидратация на организма,за наличието на анемия,инфекция,способността на кръвта да се съсирва и за способността на имунната система да отговоря.Този тест е важен за животни с треска,повръщане,диария,слабост,бледи лигавици или загуба на апетит.Ако любимецът Ви има нужда от хирургична намеса CBC може да открие скрити аномалии.

HCT /хематокрит/ измерва процента на червените кръвни клетки като дава информация за анемия и обезводняване.

Hb и MCHC – хемоглобинът е пигмента,който пренася кислорода в кръвта.

WBC /брой на белите кръвни клетки/ измерва имунните клетки на организма/.Повишенията или пониженията показват определени болести или инфекции.

Gran/гранулоцити/ специфичен тип бели кр.клетки/ повишават се най-често при бактериални инфеции.

Lymph /Mon /лимфоцити и моноцити – специфичен тип бели кр. Клеки

PLT /ТРОМБОЦИТИ/ измерва кръвните клетки,които формират кръвните съсиреци.

Ретикулоцити – това са незрели червени кр.клетки. Високите им нива показват регенеративна анемия.

Биохимични изследвания на кръвта Тези често използвани тестове изследват функцията на органите, електролитния статус,хормонните нива и др.Те са важни при оценката на здравословното състояние на възрастни животни, животни с повръщане и диария или отравяне, животни с продължитена медикаментозна терапия и пациенти преди приложение на упойка.
Игуаната като домашен любимец
Много хора се изкушават да вземат за домашен любимец екзотично животно - като влечугите са най-честия избор. От всички тях ние препоръчваме да се започне с игуана. Зелената игуана /Iguana iguana/ от една страна е най-лесна за отглеждане и от друга е кротка и относително лесно се приспособява към терариумния начин на живот. Не трябва да се забравя обаче, че това е тропически животински вид от Южна Америка и за да е защитена от болести и да се развива нормално й трябват специфични условия. Постарали сме се да систематизираме в няколко точки най-важното, за да осигурите на вашата игуана добър живот:

1. Всеки, който е решил да отглежда този тропичен гущер трябва да започне от създаването на терариум. Това е първата стъпка - дори и преди избора на самото животно. Големината на съда обикновено се съобразява с възможностите на собственика, но ние препоръчваме да се построи или купи най-големия възможен. Не трябва да се забравя, че игуаните макар и малки при закупуването, при добро гледане достигат до 2 метра на дължина, макар и с опашката в това число! Препоръчва се терариум от вертикален тип - с височина достатъчна да се поставят изправени клони в него защото това са дървесни животни, които обичат да се катерят.

2. Температурата в терариума е вторият и може би най-важен фактор за добър живот на вашата игуана. През деня трябва да е поне 28-30 градуса, а през нощта около 18. Най-лесно това се постига с една или две обикновени крушки, които се поставят в терариума така, че да нагряват място удобно за припичане. Това може да е плосък камък или клон. Крушката трябва да е достатъчно далече за да не изгори сутрин още бавно подвижното животно и достатъчно близо за да топли, а не само да свети / за 75W крушка и малко животно - на около 25см. например /.

3. Трябва да има постоянно купичка с вода или още по-добре по-широка ваничка. Така игуаната ще има източник на вода, а влажността в терариума ще е висока. При по-големите терариуми може вместо малка ваничка да се постави съд достатъчно голям за къпане - много животни с радост ще го ползват.

4. По отношение на храната - зелената игуана е вегетарианец и в менюто се включват моркови, ряпа, глухарчета, маруля, зелен фасул, люцерна, банани, ябълки, варени яйца, насекоми - особено за подрастващите игуани и т.н. В зоомагазините и ветеринарните кабинети се продават редица витаминни и минерални добавки, които са важни за правилния растеж. Менюто трябва да се поддържа разнообразно, дори вашата игуана да подбира и да яде само част от него.

5. За да не се страхува игуаната от собственика си е нужно да общувате с нея. Старайте се да създадете режим - сменяйте храната и водата по едно и също време всеки ден; не правете резки движения и не сграбчвайте животното рязко и силно. С малко търпение и най-дивите животни ще започнат сами да идват при вас щом видят купичката с храна. Много от игуаните обичат нежно да ги чешете по гърба, особено когато сменят кожа, или да ги къпете с топла вода от пулверизатор.

6. Постелята в терариума трябва да е от едър чист пясък или малки камъчета. Ако се ползва прекалено ситен пясък има опасност животното да погълне част от него заедно с храната.

7. Много е важна добрата хигиена! Много от заболяванията на игуана отглеждана в терариумни условия са резултат от лошата хигиена. Сменяйте с чисти купичките за храна и вода всеки ден; измивайте стъклата и клоните; почиствайте пясъка от остатъци от храна и изпражнения ежедневно.

Това са само част от съветите които ще получите в нашата клиника. За да отглеждате здраво и жизнено животно не се колебайте да ни потърсите за допълнителна информация и съвети. Зелените игуани не се нуждаят от ваксинации, но рутинния преглед /веднъж годишно например/ и обезпаразитяването са препоръчителни.
Избор на домашен любимец
Появата на ново животно във вашето семейство ще донесе със себе си моменти изпълнени със забавление, смях и удоволствие. Също така обаче то може да ви донесе множество проблеми и грижи. Ако сте избрали подходяща порода и сте приложили съответното за нея обучение, ви чакат дълги години на радости и дружба. Когато един от двата елемента липсва, може да имате сериозни проблеми.

Като професионалисти, до нас често се допитват каква порода ще е подходяща за съответното семейство. Всичко което можем да кажем е, че това е въпрос на личен избор.

Знанията и информацията са най-добрия път към правилното решение.
- Четете книги. Проверете в интернет.
- Посетете изложби на кучета и котки за да видите различните породи.
- Проучете нуждите на породата относно движението, грижите за космената покривка и обучението.
- Помислете върху варианта да си вземете израснало куче.
- Помислете върху взимането на улично куче (има предимства)

Само запомнете че няма “перфектна” порода за вашето семейство. Вие сами трябва да прецените предимствата и недостатъците спрямо нуждите и характеристиките на вашето домакинство.

По правило всяко куче може да се превърне в проблем ако то не е добре обучено и приспособено към обществото. Първият ден и седмица в дома ви с него, може да повлияе значително върху по-нататъшното му поведение.Бъдете подготвени преди да донесете едно ново кученце или възрастно куче в къщи.

Много е трудно да се различи дали едно малко куче е чистокръвно без да се видят и двамата родители.

Закупуването на куче от развъдник на съответната порода и с родословие е гаранция че ще имате това което искате.

Ако желаете повече информация моля свържете се с нас за да ви насочим към подходяща литература.
Как да предпазя кучето си от топлинен удар?
Топлинният удар е състояние на критично повишаване на телесната температура / 41-43 С/ след въздействие на високите температури от околната среда. Кога се среща - най-често- когато животното е оставено затворено в автомобил, остъклена тераса и други малки по обем затворени помещения, както и на външни места с бавен оборот на въздуха - колиба под пряка слънчева светлина, палатка, също така и разходките по обедно време и т.н. Повишената влажност и недобрата вентилация благоприятстват развитието на патологичният процес. За разлика от нас хората кучетата не могат да регулират телесната си температура чрез изпотяване, а само чрез учестяване на дишането, което разбира се е крайно недостаъчно. При топлинният удар се наблюдават различни по степен неврологични. бъбречни и други функционални нарушения.

Каква е клиничната изява: започва с учестяване на дишането, повръщане и диария. Животното е с подтиснато съзнание, възможно е да колабира и дори да изпадне в кома. Появяват се гърчове, развива се мозъчен и белодробен оток, бъбречна недостатъчност и често смърт.

Как да предпазим кучето си: Вкъщи - осигурявайте движение на въздуха - умерено течение между стаите /вентилатор или др/. Осигурете на кучето достъп до хладно място /баня, коридор/. По време на обедните горещини - не заливайте обилно с вода нагрети пространства /двор, тераса/- това не води до охлаждане, а до висока влажност на въздуха. По време на разходки из полетата е задължително да имате вода и мокра кърпа, с която ако се налага да покривате кучето, това подпомага отделянето на топлина чрез изпаряване от мократа козина и съответно охлажда тялото. Никога и по никакъв повод не оставяйте кучето в кола дори с леко отворени прозорци. Белята може да стане в рамките и на 20 минути.

И ако все пак след сте се разсеяли и намерите кучето в състояние на топлинен удар направете следното: поливайте го с хладка вода/никога студена - това предизвиква свиване на съдовете и забавя охлаждането/, върху главата може да сложите студена кърпа. По най-бързият начин намерете ветеринарен лекар.
Кога е спешно?
Като спешно може да се определи всяко състояние на вашия любимец, което изисква незабaвна медицинска помощ. Това е състояние , което се развива бързо и забавянето на лечението му крие рискове за сериозни последствия , в някои случаи фатални. За съжаление в нашата практика често се срещаме със случаи , при които собствениците не дооценяват доколко е сериозно състоянието на техните любимци и се забавят в търсенето на професионална медицинска помощ. Понякога всичко е въпрос на минути и часове! По долу сме направили опит за крaтко обобщение на състоянията, при които трябва да потърсите незабавна помощ.

1. Силно кръвотечение ( артериално).

Пациентът губи големи количества кръв, често вследствие на рана на голям кръвоносен съд! Освен първата помощ (превързване с ластик над мястото на кървене), която може да окажете потърсете най-близкия ветеринарен лекар за адекватна терапия!

2. Превъртане и разширение на стомаха- състояние характерно за едрите породи кучета. Започва обикновено с неуспешни опити за повръщане, изключително бързо влошаване на общото състояние- кучето пада на земята и не може да се изправи, поради развилия се шок. Корема му бързо се издува като достига неестествено големи размери. Положението е повече от сериозно и терапията трябва да е незабавна, в рамките на 2-3 часа!

3. Анафилаксия (свръхчувствителност от алергичен произход)- животозастрашаваща алергична реакция! Развива се за минути, признаците често са: безпокойство, внезапна диария, повръщане, шоково състояние- пациентът лежи и не може да се изправи, изпада в кома, гърчове. Причината за това състояние често са жилещи насекоми или прилагането на лекарства (предимно инжективно). Много спешно!

4. Трудно дишане и задух - такива, които не отминават в рамките на няколко минути. Не губете време, потърсете помощ , особено ако езика на любимеца ви има син оттенък (цианоза) и той диша с отворена уста, положението е повече от критично!

5. Травматични състояния от различен произход - най-често котки паднали от високо (много чест проблем), огнестрелни рани, инциденти с автомобили, много други. Обикновено положението е сериoзно и любимеца ви може да е в травматичен шок, така че доведете го в клиниката. Възможни са рани от всякакъв произход; ранната обработка намалява риска от усложнения, особено проникващи рани в коремната и гръдната кухина, открити фрактури, отворени стави !

6.Невъзможност на вашия любимец да уринира - много често състояние при мъжките котараци, поради така наречения котешки урологичен синдром. Признаците са : Котаракът стои над котешката тоалетна и прави опити за уриниране, възможно е да отделя малко количество кървава урина, спира да се храни, повръща, показва признаци на болка. След 24 часа започва да с е развива уремия, която е животозастрашаваща!

7. Тежки неврологични признаци - коматозно състояние или гърчове. При гърчовете има силна двигателна активност- крайниците се движат неконтролируемо, излиза пяна от устата, пациентът не е в съзнание. Продължителност на гърча над 30 мин крие риск от мозъчен оток. При котките различни тежки състояния могат да доведат мозъчна хипоксия (недостиг на кислород), към което те са много чувствителни Признаците могат да са неврологични - Котката лежи и не може да се изправи, неадекватна е и слабо реагира на външни стимули!Спешно!

8. Отравяния - ако се съмнявате , че любимеца ви е погълнал отрова ( в някои случаи големи количества лекарства), доведете го веднага. Най- ефективна е терапията до 1-2 часа след поглъщането.

9. Проблеми с раждането - животното се опитва да роди, но не може. Напъни по дълги от 30 мин , при които няма излизане на плод, липса на напъни повече от два часа след раждане на плод, ненормални вагинални изтечения- гнойни, кървави, лошо миришещи, лошо общо състояние на майката ( слабост) са индикации да потърсите спешна компетентна помощ.

10. Топлинен и слънчев удар - често е резултат от оставяне на домашния любимец, в колата, при затворени прозорци.В топло време за няколко минути температурата достига 60 градуса! Признаците са неврологични. 11.Многократно повръщане, съчетано с бързо влошаване на общото състояние (признаци на отпадналост, неадекватност). Може да е признак на сериозно заболяване - сепсис, отравяне, развиващ се панкреатит, перитонит и др. Не чакайте до утре!

12. Спешни офталмологични (очни) състояния - не представляват риск за живота, но ненавременната намеса може да има трайни последствия за очите! Травми в областта на окото могат да доведат до перфорация на роговицата, кръвоизливи и др, които изискват незабавна терапия. Ако любимеца ви има диагностицирана глаукома, той може да получи остър пристъп на влошаване. Ако не се вземат спешни мерки за 1-2 часа са възможни необратими кръвоизливи в ретината. Реагирайте бързо!
Когато кучето Ви има сърбящи и болезнени уши
Вашият ветеринарен лекар току що ви е информирал, че кучето ви има отит или възпаление на ушите.Има 3 степени на отита.В началото е засегнат външния слухов канал и това, което се забелязва е тръскане на главата и почесване на засегнатото ухо с лапа.Освен това може да има и изтечения от ухото със или без миризма.В следващия стадий заболяването засяга средното ухо.Финалния стадий на заболяването засяга вътрешното ухо където се намира вестибуларната система/отговорна за равновесието/. В по-сериозните случаи кучетата не желаят да отворят устата си или да дъвчат и имат значително накланяне на главата на една страна, проблеми с равновесието а понякога и увисване на устните или на клепачите.за щастие повечто случаи на отит се хващат още в първия стадии и шансовете за оздравяване са отлични.

Как се развива отита?

Има много фактори, които предизвикват възпалението на ушите като напр.ушни паразити, дрождеподобни гъбички, бактерии, чужди тела, алергии и др.някои породи са по-предразположени към развитието на инфекции поради структурата на ушите си.Понякога е възможно откриването на причината да отнеме известно време.Причината обаче трябва да бъде открита защото в противен случай положението може да се влоши и заболяването да се разпространи по-навътре в ухото,причинявайки значителна болка и изисквайки хирургична намеса за дрениране на инфектирания материал и отстраняване на инфектираните тъкани. Дори когато бактериите и гъбичките не са пъропричината за отита, те често се развиват в засегнатите уши.Вашият ветеринарен лекар най-вероятно ще ви предпише медикамент за лекуването им и ще ви покаже как да го използвате.Запомнете, че честите контролни прегледи ще бъдат необходими за да се наблюдава отговора на терапията.

Почистване на ушите на вашето куче

Важна част от лечението на отита е почистването на ушите, което може да се прави и вкъщи.Почиствайте ушите на вашето куче или навън или на място, където няма опастност от заърсяване със секрета от ушите/напр.баня/.Използвайте двуетапна техника на почистване.Първо напълнете канала на ухото с разтвора предписан от ветеринарния лекар.Трябва да напълните канала ,а не просто да капнете няколко капки.Задръжте разтвора за около 1 мин. в ухото, като леко масажирате ушния канал през това време.Подсушете канала с помощта на топче памук/използвайте естествен памук/.никога не почиствайте ушите на кучето с клечки за почистване на уши.Те избутват секрета навътре към тъпанчето, като по този начин го подлагат на натиск и създават риск от спукването му.Втория етап от почистването е повторение на първия.Отново задръжте разтвора за 1 мин. в ушния канал и масажирайте.отстъпете назад и позволете на кучето да изтръска главата си.Подсушете. Честотата на почистването варира в зависимост от това колко са засегнати ушите но като цяло провеждайте това почистване всеки ден през първата седмица.

Комуникирайте с вашия ветеринарен лекар

Следвайте инструкциите на ветеринарния лекар относно почистването на ушите и приложението на медикаментите.Завеждайте кучето си на всички контролни прегледи назначени от ветеринарния лекар дори когато възпалението вече е изчезнало.Отита често рецидивира при кучетата и медикаментите, които са помогнали първия път могат да не са ефикасни при следващо възпаление поради различен тип на инфекцията.Затова ако симптомите се появят отново заведете кучето на лекар отново. facebook
Легенди и Митове
"Кучето трябва да яде кости" Един широко разпространен мит. Известно е че кучето произлиза от вълка, а вълците не ядат кости. Когато убият жертвата си (обикновено тревопасно) те първо изяждат вътрешностите-те са най-богати на витамини. Следва поглъщане на максимално количество месо,част от което по късно се повръща и заравя.Накрая се оглозгват костите, но не се изяждат. Костите са изградени основно от калций и фофор - неорганични вещества от които организма на бозайниците не извлича енергия.Хранейки домашните си любимци с кости може да очаквате само здравословни проблеми- гастрит, ентерит, перфорация на стомаха и червата и последващ перитонит. Това са сериозни заболявания изхода от които често е фатален.

"Аналните жлези се почистват на всеки 1, 3,5 и тн. месеца" Аналните жлези са орган при кучето, котката и др. животни. Като всеки такъв те може да са здрави или да боледуват. Когато са здрави не е нужно да се прави каквото и да било с тях. Признак на заболяване са : повишено внимание и болка около опашката и ануса, често сядане и влачене на дупето по земята, неприятна миризма. Движението е най-добрият начин да се избегнат проблемите с тях. Затлъстелите и обездвижени животни имат много по често проблеми с аналните жлези от тези в оптимална телесна кондиция.

"След седем или повече години кучето не трябва да се ваксинира" При ваксинация имунната система образува клетки които при евнтуална среща с причинителя на определени заболявания бързо образуват антитела които го обезвреждат. С напредване на възраста за съжаление тя отслабва. Силно се препоръчва ваксиниране срещу актуалните заболявания ВСЯКА година.

"Туморите не трябва да се оперират защото тръгват разсейки и кучето умира" За съжаление това може да го чуете и от някои ветеринарни лекари. Често се употребява относно туморите на млечните жлези. Едно от основните правила в онкологията е ранната диагностика и лечение. Единственият сигурен начин да се определи вида и това дали един тумор е доброкачествен или злокачествен е взимането на материал от него (биопсия) .Трябва да кажем че дори доброкачествените тумори с течение на времето могат да преминат в злокачествени. За да се намали риска от рецидиви и пълно излекуване е нужно своевременно лечение.Съветваме ви винаги когато забележите съмнителни образувания по тялото на животното си -особено такива които нарастват, да се обърнете към ветеринарен лекар .
Морско свинче
Морското свинче е малък, набит, безопашат гризач често използван за биомедицински изследвания. То е сродно на таралежа и чинчилата, но не и на свинята. Морското свинче произлиза от Андите в Южна Америка, където все още имат значение като животни за месо,за изпълнение на религиозни церемонии и за местната медицина. Те са социални животни. В дивата природа живеят на групи по 5-10 животни. Ако се отглежда внимателно и без грубости морското свинче може да стане отличен домашен любимец.

Морските свинчета са неподредени и нечисти. Те са строго растителноядни животни, като е необходимо винаги да се добавя витамин С към храната (5мг/кг тегло и 30мг/кг тегло по време на бременност) или водата (1г на 1 л вода). Това се прави поради липсата на ензима гулонолактоноксидаза. Трябва да се има предвид, че морските свинчета се нуждаят от поне 30% влакнини в храната. Морските свинчета се хранят със свежи зеленчуци и плодове, и със зърнени смески. Не трябва да се пренебрегва един вид храна заради друг. На пазара се предлагат готови предназначени за морски свинчета смеси, такива може да намерите и в нашия зоомагазин.

Постелята е много важна за жилището на животинчето. Боров талаш се продава и използва най-много като постеля за морски свинчета. Постелята трябва да е обезпрашена. Често се препоръчва сламата/сеното като естествена и здравословна постеля за морски свинчета, която обаче не поема влага. Ако не почиствате често (всеки ден) сламата, тя може да мухляса или да се замърси.
Биологични данни:

Тегло на възрастен индивид:
Мъжки 900-1200г
Женски 700-900г
Тегло при раждане 70-100г
Телесна температура 37.2-39.5 С
Продължителност на живота 4-5 години
Полова зрялост:
Мъжки 3-4 мес.
Женска 2-3 мес.
Полов цикъл 15-17 д.
Бременност 59-72 д.
Брой новородени 2-5 малки
Продължителност на кърмене 14-21 ден

Морските свинчета разпръсквайки постелята си в храната и водата си са податливи към пневмония причинена от Bordetella bronchiseptica. Затова задължително се добавя в храната витамин С в концентрациите посочени по-горе. Поради чувствителността си към тази бактерия, морските свинчета не трябва да се отглеждат заедно със зайци, кучета и котки, които са носители.
Ваксинация на морски свинчета не се практикува.
Ендопаразитите при морските свинчета имат незначителна роля.
Честосрещани са гъбичните заболявания, които имат важно значение, тъй като са общи за човека и животните. Като профилактика се препоръчва строго спазване на хигиена, правилно хранене.
Най-важното за декоративните зайчета
Декоративното зайче е симпатичен домашен любимец, който създава повече радост отколкото грижи. Този малък гризач ще стане част от дома ви, но със сигурност ще има нужда и от свой собствен. За тази цел могат да се приспособят редица неща, но разбира се най-добре е да му купите клетка или стъклен съд специално с такава цел. Клетката трябва да е просторна, с място за хранилка, поилка и тоалетна. Можете да пуснете зайчето на разходка - в коридора или из хола, но внимавайте с вратите или да не го настъпите. Много деца прекарват часове в гоненица с любимото си зайче. То се научава да тичат след стопанина си или да прави осморки между краката му, което е забавно за всички.

Бебето мини зайче се храни основно със специализирана гранулирана храна като менюто му постепенно се обогатява със сено и подходящи зеленчуци и плодове – моркови, ряпа, ябълки, тиква, марули, магданоз, копър и дори млечка. Дажбата на вече порасналия заек / 7 – 8 месеца / включва не повече от 1/3 гранулирана храна, малко зеленчуци и все повече сено, което е изключително важно за правилното изтриване на зъбите му и нормално храносмилане.

През целия ден зайчето трябва да има достъп до вода, най-добре от поилка тип “пипета”, защото откритите купички лесно се обръщат при което хем влагата в клетката е висока и е предпоставка за заболяване, хем зайчето остава жадно.

Добрата хигиена на заешката къща, както и на самото зайче е водещ фактор за правилното му развитие, комфорт и предпазване от болести. Постелята в клетката / талаш или силиконови перли / трябва да е суха и чиста, както и лапите и козината на зайчето. Всяка вечер то само ще си чисти лапите и ушите – особено ако са по-дълги. Ако му помагаме с малко сух шампоан и гребен ефекта ще е по-добър, а контакта ни с него по-пълноценен. Четките за разресване отстраняват заплетените косми и задържаните боклучета и по този начин козината е подредена и с блясък. Приучете зайчето от малко към тези процедури за да не го плашат когато порасне. Като профилактика по отношение на заболявания се изисква зайчето да бъде обезпаразитявано поне по веднъж на 3 месеца, а ваксина да се поставя на всеки 6 месеца. Трябва да се следи състоянието на ноктите и зъбите – дали са с нормална дължина и цвят.

Декоративния заек е нежно животно, но отглеждането му не е нито трудно нито сложно. Като дребен гризач обаче, повечето заболявания при него протичат бързо и са трудно лечими. Затова и профилактиката е толкова важна. Наблюдавайте декоративното си зайче ежедневно и при всеки симптом за нещо патологично – по отношение на апетит, жажда, общо състояние, козина и т.н. се обадете или елате на място за клиничен преглед. Спазвайки основните ни съвети, ще имате един щаслив заек и партньор в игрите.
Общи грижи за животните
МАРКИРАНЕ С МИКРОЧИП
“Провет” предлага идентификация на животните с микрочип, което позволява на собствениците да си върнат техните загубени или откраднати животни. Наличието на микрочип е задължително при пътуване на животните извън страната. Микрочипът е с размер на житно зърно или ориз и той се инжектира подкожно и безболезнено, както ваксина, в лявата шийна област. Микрочипът е сигурна доживотна защита срещу изгубване за разлика от татуировките (които с времето трудно се разчитат) и металните/ пластмасови маркери (които падат).

ПОСТРИГВАНЕ И ГРИЖА ЗА ВЪНШЕН ВИД ВК “Провет” предлага подстригване и грижи за космената покривка на кучета и котки. Ние ще се радваме да обсъдим с вас специфичните нужди на вашия любимец. Подстригването се извършва с предварително записан час.

ХРАНИ И АКСЕСОАРИ Предлагаме голямо разнообразие от специализирани храни и лечебни диети за всички периоди от живота и болестни състояния. Също така можем да ви осигурим общо укрепващи хранителни добавки и такива за остри и хронични заболявания. Може би вашия любимец е с наднормени килограми , а вие не искате да се чувствате виновен когато му давате лакомства? При нас има нискокалорични храни, които можете да му давате без да се тревожите. Имаме и такива които предотвратяват натрупването на зъбен камък. Преди да използвате каквито и да са лечебни храни и добавки трябва да се консултирате с ветеринарен лекар.

ИЗРАБОТКА НА МЕДАЛЬОН С ИМЕ И ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР За съжаление често се случва да се загуби домашен любимец. Може многократно да увеличите шанса да го намерите като просто към нашийника прикрепите медальон с телефон на който да ви намерят и върнат. Такъв може да намерите в нашата клиниката. Не чакайте това да се случи, а го направете сега.
Пътуване в чужбина с вашия домашен любимец
За да избегнете неприятностите при заминаване в чужбина с вашия домашен любимец, ето какво трябва да знаете:

Вашият любимец трябва да има валиден международен паспорт (син с обозначение на държавата и уникален номер). Трябва да е попълнен коректно и да бъдат въведени всички необходими данни.

-Ваксинация срещу Бяс - тя трябва да е направена не по рано от месец и не по късно от година от датата на пътуване.Някои страни изискват предварително документ /сертификат/ за титъра на противобесни антитела.Това са повечето островни държави. Изготвянето на този документ става в сертифицирана лаборатория извън България и изисква време.

-Външно и вътрешно обезпаразитяване – обикновенно трябва да се извърши от 24 до 48 часа преди пътуването

-Микрочип - микрочипът е с големина на оризово зърно. Поставя се чрез подкожна инжекция и дава уникален идентификационен номер на животното.Според последната наредба е задължителен за всички животни без значение дали ще напускат страната или не.

- Ветеринарен Сертификат – издава се от РВМС, само за страни нечленки на ЕС. Ние можем да ви помогнем за издаването му, за да ви спестим време. Повечето от споменатите по-горе процедури се извършват от сертифициран ветеринарен лекар, който ги нанася в паспорта и ги узаконява чрез официален печат. На една от последните страници на паспорта е необходимо да се удостовери, че животното е клинично здраво и може да пътува, това се извършва 24 часа преди пътуването.

Не трябва да забравяте, че всяка държава има свои изисквания. Ваше задължение е да се запознаете с тях преди пътуването и да ги спазите с помоща на Вашият ветеринарен лекар. Също така всяка авиокомпания има изисквания спрямо транспортния бокс с който ще пътува Вашето животно, и Вие предварително трябва да се снабдите с такъв. В противен случай рискувате да си създадете неприятни емоции, да бъдете върнати или животното ви да бъде поставено под карантина в страната на пребиваванеили да платите солидна глоба!
Токсоплазмоза
Цикъл на развитие и начини на заразяване

Токсоплазмозата е широко разпространена сред хората и много топлокръвни животни. Причинителят Toxoplasma gondii е вътреклетъчен паразит. Котките са единственият краен гостоприемник. Те отделят яйца / така наречените ооцисти / във фекалиите, които могат да заразяват само след съзряването си / спорулирането / в околната среда, което изисква 1 до 5 дни. Хората и животните се заразяват главно чрез приемане на заразени с яйцата храна и вода. След поглъщането на яйцата обвивката им се разрушава в червата и от тях се отделят т. нар. спорозоити, които се размножават в чревните клетки и се образуват бързо делящи се форми, разпространяващи се във вътрешните органи чрез кръвта и лимфата. Попадат най-често в скелетната и сърдечната мускулатура, черния дроб и мозъка и там образуват бавно делящи се цисти. Другият начин на заразяване е чрез поглъщане на сурово месо от животни, което вече съдържа такива цисти. Попадайки в храносмилателния тракт, те се разпространяват по цялото тяло, загнездвайки се по същия начин в тъканите. Жизненият цикъл на T. gondii завършва в червата на котката при поглъщане на съдържащо цисти месо. В тях се образуват ооцистите и се отделят с фекалиите, т.е тя има решаваща роля за разпространението на токсоплазмата. И поради това, че заболяването се предава през плацентата и може да увреди плода, основният въпрос за общественото здравеопазване е отглеждането на котки в дома на бременни жени. Много често пред тях стои въпросът за отказването им от домашния любимец.

Токсоплазмозата и котките

Заразените котки почти никога не показват признаци на заболяване. Периодът, през който отделят яйца с изпражненията и могат да заразяват хора е много кратък / 2-3 седмици /. Той настъпва само след първото заразяване на котката. Поради навиците им да се почистват и ближат редовно и ако не са болни / и имат диария /, не могат да се установят остатъци от фекалии по козината на котките. / Обикновено липсва диария в периода на отделяне на ооцисти./ Затова вероятността за заразяване на човека при пипане и галене на котките е минимална или несъществуваща и се счита за безопасно отглеждането на домашни котки дори и от бременни жени. Котките често дефекират и заравят фекалиите си в мека пръст, в саксии, в сено и др. Опасността от инфектиране чрез заразена от безстопанствени котки почва / а също и от неизмити плодове, замърсени ръце и др. / е много по-голяма отколкото чрез котките, отглеждани вкъщи, още повече че безстопанствените котки ловуват птици и малки бозайници, в които се поддържа цикъла на токсоплазмите - т.е. при външните котки токсоплазмозата е много по-разпро-странена. При направените изследвания на фекалии от котки в САЩ са открити ооцисти в по-малко от 1% вероятно защото ооцистите се отделят през много кратък период от живота на котката. Поради това че ооцистите са много малки по размер / 10 m / и периодът на излъчване е ограничен, вероятността за откриването им във фекални проби е малка и затова изследването им не е оправдано. Поради това, че котките може да нямат антитела срещу T. gondii през периода на отделяне на ооцисти, изследването на кръв от котки не дава информация за възможността една определена котка да предава токсоплазмоза в даден момент. Изследването има смисъл само от гледна точка на това, че ако една котка е реагирала положително, то тя най-вероятно е била заразена и е имало предшестващ период на отделяне на ооцисти - тя представлява много по-малък риск за стопаните от една отрицателно реагирала котка.

Заразяване чрез сурово или полусурово месо

Проучванията показват, че поглъщането на цисти от сурово и полусурово месо е сериозен източник за заразяване на хората с токсоплазмоза. В районите, в които се консумира полусурово месо случаите на заразяване са повече. В едно проучване 28 от 45-те жени, родили деца с вродена токсоплазмоза са боравили или са консумирали полусурово месо през бременността. T. gondii се унищожава при обработка на месото /осоляване, пушене, сушене, консервиране, загряване /, така че правилно обработеното месо не е типичен източник за заразяване. Повечето тъканни цисти умират и при температурите, използвани за замразяване в домакинството. Прясното свинско месо е основен източник за заразяване с токсоплазмоза. Серологичните изследвания показват, че антителата срещу T. gondii са широко разпространени сред свинете. Други видове меса като овче, конско,птиче, както и еленско и други видове дивечово месо също могат да са източник на заразни токсоплазмени цисти. Хората могат да се заразят и от сурово козе мляко. Затова то трябва да се пастьоризира или вари, особено ако се използва за деца, които са по-възприемчиви към токсоплазмозата. Токсоплазмозата е рядко срещана при говедата и затова рискът от заразяване с краве мляко е минимален.

Как се проявява токсоплазмозата при хората

При направените изследвания в САЩ около 30 % от жените на детеродна възраст имат антитела срещу T. gondii. Тези жени не могат да предават заболяването на плода при бременност дори и да са погълнали ооцисти през време на бременността, тъй като са вече устойчиви към токсоплазмозата. За останалите 70 % съществува риск да се заразят по време на бременността и ако това стане, вероятността да се предаде заболяването на плода е около 20-50 %, при което е възможно да настъпи аборт или смърт на фетуса. Въпреки че повечето новородени нямат видими клинични признаци при раждането, голяма част от тях могат да проявят заболяването по-късно - забавено умствено развитие, възпаление на очите, увеличени лимфни възли, мускулни болки. Фактически всички органи могат да бъдат засегнати.

Предпазване от заразяване

За предпазване от заразяване след работа с месо ръцете винаги трябва да се измиват с вода и сапун. Съдовете, влезли в контакт със суровото месо, също трябва да се измиват добре. Трябва да се избягва опитване на подправените кайми, или на месото по време на готвене. Бременните жени не трябва да имат контакт със сурово месо / особено свинско / и с котешки фекалии /. Пясъкът от котешката тоалетна трябва да се почиства ежедневно, преди ооцистите да се развият и да станат заразни или фекалиите да се измиват с течаща вода. Най-добре е някой друг да извършва това вместо тях. При работа с почва да се слагат ръкавици. Плодовете и зеленчуците да се измиват добре преди ядене. Поради това, че котките се заразяват най-вече при консумиране на месо, съдържащо цисти, домашните котки трябва да се хранят със суха, консервирана или сготвена храна. Котките не трябва да ядат сурово месо, органи или кости и е добре да се задържат вкъщи, за да не ловуват. Кофите за отпадъци трябва да се покриват, за да се избегне яденето на месни отпадъци от котките.
Хранене на кученцата след отбиването
След като са отбити младите кученца продължават да растат много бързо и имат нужда от два- три пъти повече енергия , отколкото възрастни кучета със същия размер. Времето, през което вие ще смените честотата и количеството на хранене зависи от породата. Малките породи достигат теглото на възрастните за 6 – 7 месеца, докато гигантските породи все още не са достигнали теглото на възрастните на 18 – 24 месеца. Големите породи имат 2 разделени фази на растеж и след шестия месец би трябвало да бъдат хранени с подходящи “junior” диети. Тези храни имат различен състав от тези за възрастни за да посрещнат завишените нужди при съзряване и същевременно по малко калории от “puppy” храните за да предпазят от затлъстяване и прекалено бърз растеж.

Ако се ползва специална храна, на опаковката има информация колко да се хранят кучетата от различни породи и от различна възраст. Бъдете внимателни и не прехранвайте! Вашето куче не бива да е дебело!

По слабите кученца достигат нормалните за породата размери. Дебелите може да растат по бързо, но имат много често проблеми с теглото като възрастни и проблеми с техните кости и стави. Изпражненията на вашето куче трябва да бъдат оформени и твърди. Те може да бъдат и леко меки, понеже кученцата ядат голям обем храна. Хранене с добре смилаема качествена храна води до образуване на малко по обем добре оформени изпражнения.

Някои кученца са чувствителни към промяна на тяхната диета, така че всички промени в храненето трябва да бъдат правени постепенно и да не се дават отпадъци от човешка храна. Кученцата трябва да бъдат хранени три пъти на ден докато станат на 3 месеца, а след това 2 пъти. Това е особено важно за много дребните и гигантски породи кучета. По всяко време трябва да има прясна вода за пиене. При по-възрастни кучета даване на мляко за пиене често предизвиква диария.